Разработка на режещи инструменти

Oct 25, 2024|

Развитието на режещите инструменти заема важно място в историята на човешкия прогрес. Още през 28-ми до 20-ти век пр. н. е. Китай разполага с медни режещи инструменти като месингови и медни конуси, свредла и ножове. В късния период на Воюващите царства (трети век пр. н. е.) се произвеждат медни режещи инструменти благодарение на овладяването на технологията за карбуризиране. Свредлата и трионите по това време бяха донякъде подобни на съвременните плоски свредла и триони.

 

Бързото развитие на режещите инструменти обаче идва в края на 18 век с развитието на машини като парни двигатели. През 1783 г. Рене от Франция за първи път прави фрези. През 1792 г. Maudslay от Великобритания прави кранове и матрици. Най-ранният документиран запис за изобретяването на спирални свредла е от 1822 г., но те не са били произведени като стока до 1864 г. По това време режещите инструменти са били направени от интегрална високовъглеродна инструментална стомана и допустимата скорост на рязане е била около 5 метри в минута. През 1868 г. Мушет от Великобритания прави легирана инструментална стомана, съдържаща волфрам. През 1898 г. Тейлър и Уайт от Съединените щати изобретяват бързорежеща инструментална стомана. През 1923 г. Шлетер от Германия изобретява циментиран карбид. Когато се използва легирана инструментална стомана, скоростта на рязане на инструмента се увеличава до около 8 метра в минута. Когато се използва бързорежеща стомана, тя се увеличава повече от два пъти. Когато се използва циментиран карбид, той е повече от два пъти по-висок от този на бързорежещата стомана. Качеството на повърхността и точността на размерите на детайла, обработен чрез рязане, също са значително подобрени. Поради високата цена на бързорежещата стомана и циментирания карбид в инструмента се появяват заваръчни и механични затягащи конструкции. Между 1949 и 1950 г. Съединените щати започнаха да използват сменяеми пластини на стругови инструменти и скоро те бяха приложени за фрези и други инструменти. През 1938 г. Degussa от Германия получава патент за керамични инструменти. През 1972 г. General Electric от Съединените щати произвежда поликристален изкуствен диамант и остриета от поликристален кубичен борен нитрид. Тези неметални инструменти позволяват на инструмента да реже с по-висока скорост.

 

През 1969 г. Sandvik Steel от Швеция получава патент за производство на остриета от циментиран карбид с покритие от титанов карбид чрез химическо отлагане на пари. През 1972 г. Bangsa и Lagulan от Съединените щати разработиха метод за физическо отлагане на пари за покриване на твърд слой от титанов карбид или титанов нитрид върху повърхността на инструменти от циментиран карбид или бързорежеща стомана. Методът на повърхностно покритие съчетава високата якост и издръжливост на основния материал с високата твърдост и устойчивост на износване на повърхностния слой, като по този начин дава на композитния материал по-добри характеристики на рязане.

 

Изпрати запитване